Свети Георги Победоносец е войн-мъченик, почитан и славен от християни и мюсюлмани. Според канонизираното от църквата житие на светеца, той е роден в Малоазийската провинция Кападокия. Проявил съвсем млад завидни военни способности, едва двайсет годишен получава военен чин на трибун във войската на римския император Диоклетиан. Непримирим противник на християнството, императорът започва поход срещу вярата, наказвайки и своя трибун с обезглавяване. След официалното признаване на християнството, Георги се превръща в идеалния воин-християнин и в светец, покровител на войската. Според житието му, недалеч от неговия гроб се появява змей, който опустошава околността, докато светецът не успява да порази с копието си чудовището. Оттогава той се ползва със славата на конник-змееборец, изобразяван в иконографията как пронизва дракона и побеждава злото.

В народния календар, шестият ден на месец май е един от най-големите и тържествени народни празници.

Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден

казват българите, свързвайки този ден и с възраждането на природата. Почитайки светеца като покровител на овчарите и стадата, те го възпяват в песните като – милен, цветен, зелен.

В пролетната нощ преди празничния ден моми и млади жени събират по полето треви и билки, с които в ранната сутрин се окичва всеки дом, стопанска сграда, жертвеното агне и съдовете. Преди изгрева на слънцето, стопаните подкарват стадата на зелена паша. С гергьовска роса от тревите, жените мият лицата си за хубост и свежест и против лунички. С нея се замесва тестото за гергьовския хляб и се подквасва млякото. В ранната сутрин стопаните правят и първото пролетно задояване във ведро, което е окичено с венец, а върху него е поставен хляб с отвор в средата. Първо се задоява животното, дало приплода. Ако агнето е мъжко, се дарява на свети Георги, а ако е женско се оставя за разплод. Първото издоено мляко се хвърля заедно с венеца в течаща вода, за да е като пълноводна река млечността на стадото.

В чест на светеца, в деня на неговия празник във всяка къща се коли курбан. Захранено със зелена трева, прекадено с тамян и окичено с венец и свещичка на дясното рогче, жертваното агне се коли под плодно дърво. С неговата кръв се бележат по брадичката и челото децата в дома, за да бъдат здрави. Сърцето и дробът се изяждат сварени и посолени от домашните, за да премине неговата сила в хората, а костите се закопават в земята, за да не бие град. Напълненото с дреболии и ориз печено агне се отнася заедно с гергьовските хлебове за освещение в църква.

Трапезата на празника е обща за всички. На всяко печено агне се запалва свещ, а освен него на трапезата трябва да има мляко, сирене, пресен чесън и лук, варено жито и хляб, нашарен с кокалчето от предния десен крак на агнето и украсен с топчета тесто, изобразяващи овце и кошари. С бучки сирене присъстващите замерват младоженците за плодовитост, а с трохи хляб-момите, за да бъдат плодородни нивите. След храненето се играят хора, водени задължително от най-добрия овчар или бременна жена със зелено клонче в ръка. На този ден за здраве всички се теглят на кантар и люлеят на люлки, вързани за зелено дърво.

В народните представи и вярвания свети Георги е не само покровител на стадата. Той има своята власт и над влагата, от която зависи растителността. Затова в негова чест в ранна сутрин жените кичат вратите и праговете на домовете със здравец и коприва, с млечка, люляк и къпина. Зелени клони те слагат и върху завивките на спящите деца, а бук и глог – на кошарите и оборите.

Ако на Гергьвден вали дъжд, българинът земеделец вярвя, че всяка капка е като жълтица за нивите. В тях той заравя великденско яйце и ги предпазва от магьосници, които могат да отнемат и млякото от стадото. За да предотвратят вредоносните последици, стопаните слагат от вътрешната страна на вратата бучка сол и женски колан, за да преминат по него животните и да се "привържат към дома".