Според писанията в Стария завет свети пророк Илия е потомък на известния Ааронов род и живял по времето на израелския цар Ахав. Тъй като царят и неговата съпруга били яростни защитници на езическото идолопоклонничество, Илия се явил пред тях и предупредил, че Господ ще накаже греховете им с убийствена суша. Пророчеството се сбъднало. Сушата продължила 3 години и 6 месеца. Тогава Бог се смилил над изстрадалия народ и пратил своя пророк да им извести за края на бедствието.

В заника на своя живот, близо до река Йордан, пред смаяния поглед на своя ученик Елисей, пророк Илия бил понесен с огнена колесница в небесата, където изчезнал като вятър. Именно този момент от житието на светеца се претворява най-често от иконографската традиция.

Навсякъде по българските земи свети Илия се почита като повелител на небето и на небесните стихии. Той е господар на гръмотевиците и светкавиците, на небесната влага и дъждовете и от него зависи земната благодат. Легендата разказва, че когато св. Илия препуска по небесния друм със своите четири коня и огнена колесница, той причинява мълнии и тътен. Според друг вариант той търкаля бъчви в небесата и така се образуват гръмотевиците.

Всяка година на Илинден българите колят курбан в чест на небесния господар на мълниите. Коли се най-старият петел, наречен "баща". Жените изпичат погачи - "боговица" или "кобач за св. Илия". Трапезата с петела и погачите се кади от най-стария в семейството. Често на празника се организират общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - бик, вол или овен. То е с цел да умилостиви светеца и да предпази землището от градушка и наводнения.

Народната традиция забранява на хората да се къпят на Илинден в морето и реките, тъй като Свети Илия обичал "да си взема курбан". Денят е патронен празник на кожухарите, абаджиите и терзиите.