Сирни заговезни - 7 седмици преди Великден

Сирни заговезни беше един от най-хубавите семейни празници. Тогава се заговяваше за Великден.

Предната неделя е местни заговезни и се заговяваше от месо.

На Сирни заговезни се заговяваше от яйца, мляко, сирене и др.

Настъпеше ли постът не се разрешаваше женене и сватби. Затова от Ивановден до Сирни заговезни се правеха сватбите. Вдовиците се женеха през Сирница – в сряда. За старите хора, Великият пост беше много строг. Дори през местните заговезни постеха в сряда и петък.

През сирната седмица – в четвъртък или неделя, кумците ходеха у кръстника с хляб, печена кокошка, баница и гарафа вино. Кумецът даваше виното на кръстника си и му целуваше ръка. Кумицата даваше хляба, кокошката и баницата на кръстницата и също й целуваше ръка. Ако е първата година след сватбата, ги даряваше с пешкири. Целуваха им ръка, прощаваха се и се гощаваха.

Младата невеста даваше и на свекърва си, и на майка си баница, целуваше им ръка и се прощаваха. Въобще на Сирни заговезни се прощаваха всички. Това беше уважение към по-старите хора. Младите целуваха ръка с пожелание за леки пости.

Традиция беше през сирниците, а това значи от сряда до неделя, по къщите да ходят свирджии с цигулки – братята Марин и Никола Малчеви и най-характерната двойка Мето с тупаня и Асанката с тамбурата. Те свиреха по-честито, пееха и веселяха хубавия семеен празник, с пожелания за приятно заговяване и леки пости, най-сърдечно посрещани и черпени от гражданите.

Характерно за Тетевен беше и това, че на Сирни заговезни вечерта, по махали се запалваха огньове – така наречените чардаци. Те се правеха така: забиваха четири дебели дървени колове в земята, високи два метра и на разстояние около два метра един от друг. Отгоре от четирите страни заковаваха по-тънки дървета, после кръстосваха пръти, слагаха отгоре вършини от гъсталаците и най-отгоре трупаха сено, огризки от сено и ставаше високо като купа (или по-малък пласт на чардак). Пластът обикновено беше висок около 2 метра.

Козуренци правеха своя чардак на Симеонковото под Петрахиля, че е на високо място и добре се вижда от целия град. С това се занимаваха мъжете и момчетата две седмици по-рано, катона всяко момче се определяше колко огризки да занесе. Имаше случаи, когато момчето нямаше сили да изкачи баира с бремето* сяно, почваше да плаче и тогава майките вършеха това, само да е отчетено детето пред организаторите, иначе нямаше да го пуснат да присъства на празника. Беше голяма надпревара и стремеж да се отличат сред останалите квартали от града.

Имаше ли чардак – имаше и гърмежи – още една характерна черта за този празник. Два часа преди запалването на чардака започваха гърмежите. (Чардакът се запалваше по тъмното). Гърмяха с пищови и пушки-кремъклийки, пълнени с барут. Надпреварваха се по махали кой ще гърми най-много и най-силно, и съответно – кой ще победи. За накрая оставаха “гюллетата”, когато чардакът е запален. С тях се занимаваха мъже, които разбират. Приготвяха по 30 гюллета (стоманени гилзи около 20-30 сантиметрови и пълнени с барут). Тези 30 гюллета ги залагаха десетина мъже – изкопаваха дупки, дълбоки около 30 см под чардака, в стръмното, запалваха фитили с различна дължина и се качваха горе при чардака. Нямаше опасност, защото при гърменето те биеха напред или навътре в земята.

Когато вече се мръкнеше и чардакът беше запален, гърмежите се увеличаваха. Едни пълнеха пушките, други – гърмяха непрекъснато, поточно и идваше накрая моментът на силния гърмеж, когато започваха да се обаждат гюллетата едно след друго, и дори по две наведнъж – разтърсваше се цялата махала. Някои гюллета закъсняваха с гърмежите и така се поддържаше духът и настроението по-дълго време. Козуренци се състезаваха с мраморци отсреща и винаги ги биеха.

Сирни заговезни са свързани още с маскирванията. От сирната сряда до неделя, всяка вечер, маскирани хора ходеха по къщите. Сред тях имаше и много деца. Стопанките им даваха ябълки, сливи, круши сушени и др.

В по-късните години, след обед в неделята, устройваха голям карнавал по главната улица – от Горни край до Долни край. За него подготовката беше сериозна и продължителна, и се пазеше в тайна. Изобразяваха се различни животни – вълци, мечки, камили, слонове, котки, калинки, щъркели и др.

След свършване на гърмежите идваше приятната семейна вечеря. На софрата имаше традиционната баница със сирене, вита баница с орехи, залята с шербет, мляко с ориз, традиционната сиренява чорба, пържени яйца. По-заможните си правеха и шупла*.

Характерна за Сирни заговезни беше и халвата с орехи, която се ядеше само на този празник. Най-интересното за халвата беше естествено бесенето й. Паралията се слагаше на средата на собата или на одъра. Около нея сядаха всички – и бабите, и децата, и дедите. Бащата връзваше на конец парче халва и сварено яйце. Закачваше горния край на конеца на тавана (осмите*) и го залюляваше. Всички, но особено децата, много ревностно се стремяха да захапят парчето халва и яйцето и да се откъснат. Това траеше докато свършеше халвата и беше голямо удоволствие за децата. Халвата ги биеше по цялото лице и те заприличваха на маски. Веселбата завършваше с пожелание за леки пости и живо здраво да дочакат Великден.

Постът трае 49 дни. Старите хора през първата седмица от поста не ядяха и олио, защото се комкуваха. През целия пост в сряда и петък също не ядяха олио. Изповядваха се пред свещеника, казваха си греховете, за да им се прочете след това простена молитва и тогава приемаха причастието. Заедно с възрастните в семействата постеха и децата.