Откакто свят светува Нова година е време за равносметка. На този ден на човек му се иска да вярва, че е оставил зад гърба си всичко лошо, че го чакат нови сполуки:

Нова година – нов късмет,
здраве и добър живот ...

Най-важният обичай на нова година е сурвакането. То започва от среднощ. Децата си подготвят от по-рано дрянови вейки, (сурвакници, сурвачки). Дрянът е най-жилавото и здраво дърво, което цъфти най-рано, а узрява най-късно, плодовете му са народно лекарство и затова е почитано от българите дърво. Сурвачката утвърждава пожеланията за здраве на всичко живо. Тя е богато украсена с пуканки, шарен боб, сухи плодове, житни класове и пъстри прежди и хартии.

Сурвакари са предимно момчета, които посещават домовете, шибат със сурвакниците гърбовете на мало и голямо и наричат:

Сурва, сурва година,
Весела година!
Златен клас на нива,
Голям грозд на лозе,
Жълт мамул на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна
Живо – здраво догодина,
Догодина, до амина!

Баби и дядовци, близки и роднини на сурвакарчетата смятали, че чистотата на детските пожелания при сурвакането усилва магическата сила на сурвакарската благословия.Домакините даряват сурвакарите с железна пара, плодове, орехи и сланина.