Хайдути и дюлгери се прибират да презимуват, почват годежи и сватби

Народната пословица гласи: "Свети Димитър носи зимата, а свети Георги - лятото". Една приказка представя двамата светци като братя близнаци.

Св. Димитър е първородният. Той язди на червен кон и е господар на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. "Дойде ли Димитровден, идва и снегът" - казват българите. Затова на този ден стопаните прибират ралата си на сухо под стрехите и подреждат дървата си за огрев.

В старопланинския район стопаните следят на Димитровден "полазника", т. е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че идващата година ще е здрава и изобилна. А ако срещу празника месечината е пълна - пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед.

Често на Димитровден се организират общоселски сборове с курбани и веселби, с които стопаните отбелязват тържествено завършека на лятото и на земеделската и животновъдната година. Обикновено от Петковден и от Димитровден започват годежите и сватбите. На мегдана момите извиват "сглядно хоро" пред погледите на ергените и техните родители. Така възрастните избират своите бъдещи снахи.

Димитровден е и централният годишен зимен ориентир в етническите ни територии. Затова обредите съдържат представи, свързани с прехода към зимата. В народната ни традиция празникът на свети Димитър съвпада със сезонно-стопанския прелом в календара. Затова той е заемал важно място и в социалния живота на българите в по-старо време.

На Димитровден са приключвали строителните работи и гурбетчиите са се завръщали в родните си домове. На същия ден се извършвало и разплащането с ратаите, от които вече няма нужда през зимния сезон. Същевременно са се цанили и новите за пролетта.

Димитровден е бил празник и за хайдутите, които също са напускали оголелите и студени вече гори и са се криели в селата при верните си ятаци. Като предвестник на зимата и студа, светецът се свързва със света на мъртвите. Затова съботата преди празника е една от най-големите задушници.

На 26 октомври трапезата включва задължително ястия от овнешко и птици. След Димитровден вече може да се приготвя и последната зимнина - киселото зеле.