В събота след Сирни заговезни се празнува Тодоров ден. В съгласие с легендата за светеца този ден е посветен на конете, затова той се нарича шеговито и "конски Великден". Тогава жените месят и раздават колаци, при което някои жени процвиляват и ритват като коне и благославят:

"Кобилите да се ожребят с женски жребенца".

Меси се и обреден хляб, наречен "конче" или "копито" на който се чертаят с тесто съответните фигурки. Хлябът се раздава по съседите за здраве на конете, като част от фигурите се скътават за лекуване на конете, когато ги хване болестта "сап".

За светеца Тодор се знае преданието, че на деня си той обличалдевет кожуси и отивал при бога да проси за лято. На този ден става надбягването с коне. Отличилият се кон бива накичен с венец. В къщата на щастливия домакин се  устройва черпене и хоро. Това е един от най-тържествените празници за ромите. И до днес те са запазили традицията и не пропускат конските надбягвания. Всички собственици на коне се подготвят за Тодоровден, като украсяват с особено усърдие конете си.