Много хора са се питали какво означава израза “Дилмано, дилберо” от известната народна песен “Дилмано, дилберо, кажи ми как се сади пиперо?”. Очевидно е, че това са старинни български думи, чиито смисъл сме изгубили с времето и с прогресивното навлизане на литературния български в нашия бит.

Първият изследовател, който намери приемливо обяснение на смисъла на израза “Дилмано, дилберо” е Десислава Петкова. Това е част от нейната дипломна работа по Индология, която беше докладвана на един от най-престижните и компетентни научни форуми по индология провеждан някога у нас - Международната юбилейна конференция на специалност Индология на Центъра по Източни езици и култури на “Св. Климент Охридски”. Там тя ни обясни на хинди (индийски език) какво значи израза “Дилмано, дилберо”. Петкова докладва, че малкото име Дилмана означава приятелка, а дилберa - любима на хинди. Това беше толкова впечатляващо, че реших сам да проверя верността на превода и’. В същност на хинди дил манна означава “склонна да задоволява желания” (“dil manna - To act agreeable to one’s desire, to gratify one’s wish”), а дил-бар, в действителност означава “любима” (“dil-bar - Heart-ravisher, lovely, attractive, beloved; a sweetheart.”) според най- подробния речник на хинди (Shakespear, 1834). Едно от закономерните потъмнявания на звуците при преход от иранските езици (и български) в хинди е преходът на нашето Е в А (Шопов, и др., 2005), т.е. дилбер в български е фонетично еквивалентна дума на дил-бар в хинди. Така наистина се оказва, че свободния превод на Петкова е достоверен и максимално близък до значението на израза “Дилмано, дилберо” на хинди. Факта, че нейният превод не е дословен я е накарал да не го публикува в докладите на конференцията, където само е отбелязала, че “делбар= любим, възлюбен (отбелязвам значението и произношението само на фарси)” (Петкова, 2009).

Интересното е, че в случая този добре известен български народен израз е абсолютно неразбираем за нас, а има ясно значение на хинди. Петкова (2009) дава десетки подобни примери, но те не са единствените. Шопов, и др. (2005) доказват, че хиляди български фамилни имена, които са неразбираеми за нас сега имат ясно значение на хинди. Нещо повече - граматическите правила, по които се образуват фамилните ни имена са същите като тези в хинди (Шопов, и др., 2005).

На едно обсъждане в Софийския университет питах един индийски професор по славистика, който е женен за българка (и за това знае перфектно български и хинди) дали му е направило впечатление, че има твърде много общи по звучене и по значение думи в български и хинди. Неговият отговор беше: “ООО ДА, ТЕ СА НАД ХИЛЯДА, ПРИ ТОВА НЕ СА СЛУЧАЙНИ, А СА НАЙ-ВАЖНИТЕ - ТЕЗИ СВЪРЗАНИ С ДОМА, РОДА И СЕМЕЙСТВОТО. ТОВА СА ТАКИВА ДУМИ, КОИТО НЕ СЕ ПРЕДАВАТ КАТО ЧУЖДИЦИ ОТ ЕДИН ЕЗИК В ДРУГ. ВСИЧКИТЕ ВИ РЕДКИ РОДНИНСКИ ДУМИ СА СЪЩИТЕ В ХИНДИ. ГЛЕДАЙКИ НАС, ИНДИЙЦИТЕ СЕГА ВИЕ ВИЖДАТЕ ВАС ПРЕДИ ДВЕ ХИЛЯДИ ГОДИНИ. ДОКАТО ВИЕ СТЕ МНОГО ВЪЗПРИЕМЧИВИ КЪМ КУЛТУРНИ ЯВЛЕНИЯ, ИНДИЙЦИТЕ СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОНСЕРВАТИВНИ И НЕ СА СИ ПРОМЕНИЛИ ОБИЧАИТЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 2000 ГОДИНИ”. В същност с това той отговори на загадката, защо в българския бит и фолклор има твърде много думи, чието значение сме загубили и ни звучат едновременно свои, но неразбираеми...

Я. Й. Шопов
Институт по древни цивилизации, София